Call : +359 988 37 97 98

17
Апр.
2015

Smirnoff party nighT

Smirnoff karma

 

Изключителна цена за изключителна водка.Забавлявай се и пробвай водка номер едно в света,с изключителното предложение в karma
Smirnoff+red bull = 5,99 лв.
бут. Smirnoff + 4бр. red bull = 35,00 лв.

Успехът на тази световна марка е достоен за сценарий на трагикомедия. В продължение на близо 200 години тя преминава през възходи и падения, следвайки историческите събития на световната сцена. Нейната история е и историята на напитката водка.
Историята на Smirnoff започва през далечната 1815 година, когато мъж на име Иван Смирнов, открива в Русия своята компания «И. А. Смирнов & Синове». Той наема евтин склад в Москва, при останките на разрушения три години по-рано от наполеоновите войници Дворец на Виното. Започва да дестилира водка и ликьори. Скоро Смирнов открива, че руснаците имат огромен апетит за твърд алкохол. До 1827 година припечелва достатъчно, за да може да си позволи нова, модерна дестилерия, в близост да Железния мост на московската река, недалеч от Кремъл.
По време на Наполеоновите войни, през ранния 19 век, руските войници маршируват из цяла Европа, без да останат сухи и за миг. Те грабят наред и пият всичко което им попадне под ръка. Водката обаче твърдо се е възприела като основна напитка в Източна Европа. Нуждите от нея растат ежедневно и бизнесът на Смирнов се изстрелва нагоре с невероятна сила. Когато той умира, през 1873 година, семейството е изключително богато. Неговият син Петър, обновява дистилерията и отваря офис на улуца «Пятницкая» № 1, който и до ден днешен е популярен лендмарк в Москава. До края на 19 век благородници и простолюдие из цяла Русия вдигали тостове с водката на Смирнов и замезвали със сальотка. Годишно от фабриката излизали около 4 милиона каси, произвеждани от около 2 000 работници. Фамилията Смирнов много бързо се превръща в една от най-богатите на планетата. Но не за дълго!

Октомрийската революция променя всичко
Петър Смирнов умира през 1901 година, и компанията се поема от двамата му сина Николай и Владимир. Младите мъже расли в охолство, обичали фината страна на живота. Те притежавали къщи из Москва, имения из цяла Русия, развъждали състезателни коне и естествено пиели водка заедно с аристократите из цяла Европа. С други думи, те били едни от главните мишени на комунистите, превзели властта през 1917 година. Ленин веднага установил контрол върху производството на водка. Той изпраща двамата братя в затвора в Пятигорск, Украйна и ги осъжда на смърт.

Куршумът застига Николай почти веднага, докато Владимир има по-добър късмет. Болшевиките решават да го изтезават и да се гаврят с него преди екзекуцията. Цели пет пъти той бил отвеждан от килията си до мястото за разстрел и връщан обратно. Докато един ден руската бяла армия превзема затвора и Владимир Смирнов е пуснат на свобода. Оставяйки зад себе си милиариди в пари, бижута и изкуство, той незабавно напуска страната като взема само това, което може да пренесе — семейната рецепта за водка. Неговото емигрантство минава през Турция, Полша и Франция.

Емигрантски години
След като припечелва малко пари, Владимир отваря неголяма дистилерия във Франция. Той се разграничава от своето руско наследство, сменяйки името от Смирнов на Smirnoff. Това негово бизнес начинание се оказва изключително лоша идея. Французите произвеждали едни от най-добрите вина на света. Гордеели се със своите марки коняк, арманяк, пастис, абсент и други национални напитки, така че не били никак впечатлени от водката. Да продаваш водка на французин по това време било все едно да продаваш секс на проститутка.

През 1933 год., когато е на ръба на провала, Владимир Смирнов среща Рудолф Кунет, свой стар познайник, който пристига от Америка. Той, също като Смирнов, е бивш руски капиталист, успял да се оттърве от чистките на болшевиките. Преди 1917 година семейството на Кунет снабдявало със зърно предприятието на Смирнов. Кунет бил по това време търговски директор на Helena Rubenstein Company в Ню Йорк. Сухият режим в САЩ е приключил и Кунет вижда само танцуващи долари из баровете от Ню Йорк до Сан Фрациско, от Чикаго до Маями.

За разлика от уискито, което трябва да отлежава с години, преди да е готово за консумация, водката може да се пие директно от дестилатора. Като взема под внимание и това, че американските дестилерии са хванали паяжини, Кунет предлага на Владимир Смирнов да закупи неговата «тайна рецепта» за водка. Притиснат до стената, Смирнов с радост приема.
През септември 1933 година Кунет основава компанията Ste Pierre Smirnoff Fils, в Ню Йорк. Много скоро в Бетел, Кънектикът, той оборудва малка дестилерия, откъдето, само след шест месеца, произвежда първата американска водка с марка Smirnoff.
Новият собственик на «тайната формула» среща същите пречки, както и Владимир във Франция. Американците пиели само уиски и джин. На този етап нямало място за зърнен спирт с «вкус на нищо». Кунет се опитал да прокара марката с това, че тя е била предпочитана от кралския двор в Русия, но никой не го било грижа. Руският кралски двор отдавна не съществувал, а мартинито било много по-вкусно с джин.

В статия на New York Times се споменава, че Кунет «…was enjoyings notable lack of success…». Това не било твърде голяма истина, понеже по това време продажбите на марката били едва 6 000 каси годишно. Кунет бил на прага да изгуби дори и ризата на гърба си. Той се опитал да продаде предприятието и «тайната формула» за $50 000, но никой не се заинтересувал. Тогава…

Един ден, през 1939 година, Кунет среща една ренесансова личност. Няколко десетилетия по-късно точно тя ще бъде възхвалявана като «човекът, който вярваше в продуктите и добрите идеи». Неговото име било Джон Гилбърт Мартин.
Поредния ентусиаст
Покупката на бизнеса с водка от Кунет бил, по тогавашните стандарти, изключително глупав бизнес ход. Джон Мартин обаче бил изявен комарджия и иконоборец. Получил образованието си в Кембридж, той успял да натрупа състоянието си още в Англия, много преди да пристигне в Америка. По това време Мартин управлявал компанията G. E. Heublein and Brothers (името е на неговия дядо), която се занимавала предимно с доставки на алкохолни напитки и специални храни. «Сухият режим» едва не заличава тази компания, която оцелява благодарение на сос за стекове.

В годините, когато бизнесмените носели шапки и черни безформени костюми, като униформа, Мартин обикновено носел старо ловжийско яке. Неговите приятели го описвали като човек, който би приел всяко рисковано начинание, просто за забавление. Противно на приятелските съвети, които получил, той решил да вложи всичките пари на своята компания.

Мартин платил на Кунет $14 000, назначил го на работа и му дал 5 % от всяка продадена бутилка през следващите 10 години. Той още не осъзнавал, че това била сделката на живота му.
Първият клиент бил дистрибутор от Южна Каролина, който поръчал десет кашона. Малко по-късно се получила и заявка за 500 кашона. Мартин решил да провери какво се случва и отива на юг. Тогава той разбрал, че в предприятието му в Бетхел, Кънектикът, неговите работници затваряли бутилките с коркови тапи, с надпис «уиски». А също, че негов клиент е сложил етикет на бутилките, с надпис «Smirnoff White Whiskey — No Smell, No Test». Много по-късно той коментира това така: «Беше изключително незаконно, но работеше чудесно. Хората го миксираха с мляко, портокалов сок и какво ли не.»

За кратко, по време на Втората Световна Война, когато бизнесът с водка започва бавно да се превръща в печелившо начинание, доставките на зърно се лимитират и производството започва да страда. Мартин служи в армията във Франция и Северна Африка и се уволнява с чин полковник. След войната започва да предприема стъпки за възстановяването на своя бизнес с водка.

Пътят към успеха
През 1946 година Мартин отива в Холивуд, за да посети своята годеница, актрисата Джейн Уикс. Докато пиели своето питие в бар, на име Cock ‘n’ Bull, му идва гениална идея. Барът бил собственост на Джак Морган, стар приятел на Рудолф Кунет. Той от дълго време се опитвал да продава джинджифилова бира. Тази напитка била доста популярна в Англия, но тук не вървяла особено. Мартин решил, че ако обединят усилията си и предлагат своите напитки заедно, под някаква форма, би било чудесно и за двамата. Така, без да имат представа, че правят история, те започнали с опитите. След няколко блудкави питиета стигнали до следната комбинация: шот от водка Smirnoff, налят в метална чаша (медено канче), пълна с лед, един даш сок от лайм и всичко това полято с пенестата джинджифилова бира. Нарекли това свое произведение Moscow Mule (Московско муле).

За позиционирането на новото питие на пазара, Мартин купил един от първите фотоапарати Polaroid и започнал да посещава най-култовите барове в страната. Първо «смайвал» барманите с «новата технология», след което ги убеждавал да им направи снимка, как пиели Московско муле. Той винаги правел по две снимки: една за себе си и една за бара, която окачвал на някоя стена. Цялостната му концепция се крепяла на помощта на барманите. Щом те пиели, значи е добро! Щом е добро, значи и те ще пият това! Щом всички в «Бара на Джо» пиели Московско муле… Много скоро продажбите в цялата страна започват постепенно да се увеличават. Както по късно един репортер казва:
«Московското муле беше Троянския кон. То представи водката на Американския народ».

Марката Smirnoff, получава «прът» в колелата на своето стремглаво развитие от втората вълна на «Red Scare». Това е движение, водено от сенатора Джоузев Макарти, насочено срещу комунистическата заплаха. Параноичните му последователи настройвали хората срещу всяко нещо, което може да има руско минало. Един ден сподвижниците на инициативата излезли на манифестация по Пето Авеню с голям плакат, с надпис:
«DOWN WITH THE MOSCOW MULL — WE DON’T NEED SMIRNOFF VODKA»

На следващия ден снимка на тълпата с надписа се помества на първа страница на New York Times. Разтревожените служители на компанията на Мартин се обърнали към него с въпрос какво ще направи по въпроса. «Да направя?» — отговорил той с огромна усмивка на лицето. Ето и неговият коментар по-късно: «Това беше великолепно! Всички хора, видели надписа, бягаха към баровете за да си поръчат напитката». За по-малко от два месеца продажбите на марката в Ню Йорк се увеличили три пъти. Това се случило през пролетта на 1954 година. Очевидно било, че «Желязната завеса» и опасността от ядрена атака не можели да застанат на пътя на желаещите да пият.

През 50 — те години на 20 век Америка е обзета от модата на коктейлите и Мартин веднага се мята на гребена на вълната. Коктейлната лудост, обзела нацията, била подсилвана от киното. Огромните авто-киносалони били хит в малките градове, а от екрана известните личности на Холивуд приготвяли и пиели цветни коктейлчета. По това време падат и предразсъдъците за различията между половете. Жените започнали да придружават своите мъже в баровете като поръчвали коктейла, който в момента е модерен. Барманите бързо оценили преимуществата на водката като алкохолна напитка без ангажиращ цвят и вкус, противно на уискито и джина. Те започнали да бълват коктейл след коктейл. Първо бил Screwdriver (Скрудрайвър), последван от Bullshot (Булшот), Black Russian (Блек Рашън) и Bloody Mary (Блъди мери).

През 1955 година компанията Heublein продавала повече от 1 милион кашона водка Smirnoff годишно. През 60 — те серия реклами със знаменитости залива пазара. От рекламните послания на марката се усмихвали лицата на Винсент Прайс, Бъстър Кийтън, За За Габор, Уди Алън. Без съмнение, участието на марката във филмите за Джеймс Бонд вдига продажбите до небесата.
Когато през 1986 година Джон Мартин умира изключително богат, той все още няма сериозна конкуренция. Сега Америка е залята от неизброим брой европейски и локални марки. Въпреки това, Smirnoff продължава да е лидер по продажби.

Днес производството е високо технологизирано. Както е известно, най-важният процес при производство на водка е филтрацията. Smirnoff се филтрира през цистерни, пълни с 14 тона въглени (за да придобиете представа — това е големината на една огромна къща).

Преди близо 80 години марката Smirnoff е струвала $14 000, а днес? Днес на всяка секунда от нея се отварят по 6 бутилки, в 150 страни по света.
Наздраве!smirnoff-night-karma

Powered by themekiller.com watchanimeonline.co